В динамичната среда на лечебните заведения, недостигът на кадри често принуждава Управителите на болничните лечебни заведения да вземат трудни решения относно графиците за дежурства. Един от най-критичните въпроси, които често изникват в практиката е: „Допустимо ли е нощното дежурство в АГ отделение да се поема единствено от лекар специализант?“
Отговорът на този въпрос е категоричен: Не. Това е незаконосъобразно и носи огромни правни рискове както за лечебното заведение, така и за медицинския специалист и пациентите!
Нормативната рамка: Какво казва законът?
Фундаментът на медицинската практика в България се гради върху стриктни стандарти. Присъствието само на специализант нарушава няколко ключови нормативни акта:
1. Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Съгласно Раздел V от Стандарта, нивата на компетентност на структурата по АГ (I, II или III ниво) определят минималния брой лекари със специалност, които трябва да осигуряват дейността. Всяко ниво на компетентност изисква „непрекъснато 24-часово изпълнение на дейностите“. Стандартът ясно разграничава лекарите със специалност от тези без такава. Специфичното изискване за екипност при оперативно раждане или спешни състояния (например хеморагичен шок) практически прави невъзможно законосъобразното им изпълнение от сам специализант. Най-силният аргумент от стандарта по „Акушерство и гинекология“ (Наредба № 9 от 27.04.2021 г.) в Глава II, т. 2.1.3 изрично е посочено, че лекар специализант по АГ „участва в графика на дежурства на клиничното звено заедно с лекар с призната специалност по АГ от звеното“. Това изискване е императивно и не предвижда възможност за самостоятелно дежурство на специализант, независимо от неговата година на специализация.
2. Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност
Тази наредба дефинира правния статус на специализанта. Съгласно чл. 16, ал. 1, специализантът извършва медицински дейности, съответстващи на неговата подготовка, но под ръководството и контрола на своя ръководител или на друг лекар със специалност. По смисъла на правото, контролът не може да бъде осъществен задочно по телефона, ако в сградата няма специалист, който да се намеси при критична ситуация.
3. Закон за здравето и Кодекс за професионална етика
Съгласно чл. 81 от Закона за здравето, правото на качествена медицинска помощ се гарантира чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука методи и технологии. Оставянето на специализант без надзор е пряко нарушение на правото на пациента на безопасна грижа, тъй като той все още няма пълна правоспособност за самостоятелна практика.
Правни последици при инцидент
Ако по време на дежурство, поето само от специализант, настъпи неблагоприятен изход (увреждане или смърт на родилка или плод), последствията за управителя и болницата са тежки:
- Гражданска отговорност: Лечебното заведение носи деликтна отговорност за вреди съгласно чл. 49 от ЗЗД. В съдебната практика липсата на специалист се тълкува като „организационен пропуск“ и липса на надлежна грижа.
- Наказателна отговорност: Възможно е повдигане на обвинения по чл. 123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие.
- медицинските стандарти.
Специализантите са бъдещето на медицината, но те трябва да практикуват в сигурна среда. Лекарят със специалност не е просто консултант – той е юридическият гарант за качеството и законността на всяка медицинска интервенция.