Естетична медицина в България: опасности, правни рискове и защита на пациентите
През последните години терминът „естетична медицина“ стана изключително популярен в България. Все повече клиники и козметични салони предлагат процедури като ботокс, филъри, мезотерапия и лазерни терапии, рекламирани като безопасни и бързи. Но възниква важен въпрос: съществува ли „естетична медицина“ като официална медицинска специалност и може ли тя да бъде опасна за пациентите?
1. Съществува ли специалност „Естетична медицина“ в България?
Краткият отговор е: не. В българската медицинска номенклатура няма специалност „Естетична медицина“.
Дейностите, наричани естетична медицина, всъщност са част от вече съществуващи признати медицински специалности:
- Пластично-възстановителна и естетична хирургия (ПВЕХ)
- Кожни и венерически болести (дерматология)
Именно специалистите в тези области преминават дългогодишно обучение и имат необходимите компетенции да извършват безопасно естетични медицински процедури.
2. Защо лекарските организации са против въвеждането на нова специалност „Естетична медицина?
В становище до Министерството на здравеопазването, Експертния съвет по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Министъра на здравеопазването и Националния експертен лекарски борд по ПВЕХ към БЛС изразяват категорично несъгласие за въвеждането на нова специалност „Естетична медицина“.
Аргументите са следните:
Медицинската номенклатура на специалностите се основава на ясни и обосновани критерии за специализации, които отразяват необходимостта от дългогодишно обучение, практическа подготовка и ясно определени компетенции. Понастоящем дейностите, включени в така наречената „естетична медицина“, вече са част от утвърдените медицински специалности и стандарти по пластично-възстановителна и естетична хирургия и кожни и венерически болести, макар и нуждаещи се от актуализация.
- Липсва научна и практическа обосновка за такава специалност.
- Дейностите вече попадат в обхвата на признати специалности (ПВЕХ и дерматология).
- Въвеждането на нова слабо дефинирана специалност би било опасно за пациентите.
- Основният проблем не е липсата на специалност, а неквалифицирани лица, включително козметици и фризьори, които извършват инвазивни процедури без медицинско образование.
3. Какви са правата на пациентите?
Пациентите не са беззащитни – те имат конкретни законови права, гарантирани от Закона за здравето, Закона за защита на личните данни и европейските регулации (GDPR).
Право на информирано съгласие
Всеки пациент има право преди процедурата да получи ясна, точна и пълна информация за:
- естеството на манипулацията;
- целите и очакваните резултати;
- възможните странични ефекти и оперативни рискове;
- алтернативни методи на лечение или корекция;
- последиците от отказ от процедурата.
Информираното съгласие се предоставя писмено и трябва да бъде подписано от пациента.
Право на защита на личните данни и здравната информация
Личните и медицинските данни на пациентите са особено чувствителна информация. Клиниките и лекарите са задължени да:
- събират и обработват данни само за легитимни медицински цели;
- гарантират конфиденциалност;
- предоставят достъп на пациента до неговите собствени медицински данни;
- осигурят защита срещу неправомерен достъп или разпространение.
Нарушаването на тези изисквания подлежи на санкции както по националното законодателство, така и по GDPR.
Право на безопасност и контрол
Пациентът има право да изисква информация за квалификацията на лекаря, използваните материали и медицинските изделия. Той може да подаде жалба до РЗИ при съмнения за незаконна или некачествена медицинска дейност.
4. Какви са правните рискове за пациентите?
Пациентите често стават жертва на:
- Увреждания и трайни деформации при неправилно поставени филъри или ботокс.
- Инфекции и алергични реакции поради използване на несертифицирани продукти.
- Нарушаване на правото на информираност, когато процедурата се извършва без достатъчно разяснения.
В подобни случаи пациентите могат да търсят защита чрез:
- Граждански иск за обезщетение срещу извършителя или клиниката.
- Наказателна отговорност при незаконна медицинска дейност.
- Санкции от РЗИ срещу обекти, работещи без лиценз.
- Жалби за нарушаване на защита на личните данни към КЗЛД.
5. Международна практика
В повечето европейски държави и в САЩ естетични медицински процедури се извършват от пластични хирурзи и дерматолози. Въвеждането на нова специалност „естетична медицина“ не е характерно за развитите здравни системи.
6. Как да се предпазят пациентите?
- Избирайте само лицензирани клиники.
- Проверявайте квалификацията на лекаря.
- Настоявайте за писмено информирано съгласие.
- Изисквайте документи за произход и сертификация на използваните продукти.
- Уверете се, че личните ви данни се събират и съхраняват съгласно закона.
Заключение
Естетична медицина не съществува като официална специалност в България. Опасностите идват не от утвърдените специалисти по пластична хирургия и дерматология, а от неквалифицирани лица, които незаконно извършват медицински манипулации.
Пациентите имат законови права – на информираност, безопасност, защита на личните данни и търсене на обезщетение при увреждане. Вместо въвеждане на нова специалност, усилията трябва да се насочат към засилен контрол, регулации и санкции срещу неправомерно практикуване.